Постинг
25.04.2007 00:38 -
Надежда Захариева...
Лехата на илюзиите оредява.
Една след друга клюмват в мен глави.
А имаха такъв безсмъртен вид!
И моята душа уж бе им крепост здрава.
Приятелство, любов... Защо ли да изреждам?
Защо е нужно да узнае друг,
че на живота тежкият юмрук
без милост смаза и във мене куп надежди?
Благоразумно свойте мъртъвци ще скрия,
че ако някому във този час
излюзия за щастие съм аз,
не е ли подличко сама да я разбия?
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 270
Архив
Блогрол