Постинг
03.04.2007 10:12 -
Моментите, когато...
Автор: nejnostava
Категория: Изкуство
Прочетен: 1165 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.04.2007 10:13
Прочетен: 1165 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 03.04.2007 10:13
Моментите, в които сълзите не са на място, моментите в които болката е по-силна от тях, и не ти позволява да заплачеш.
Когато ти трябва само да намериш себе си и да подредиш света си, за да ти накараш душата ти да левитира.
Когато понякога имаш нужда просто да малчиш и да се слушаш в тишината, в думите и, в шепотът и за нежност и самота...
Когато седиш сам със себе си, в компания на горяща свещ и мелодия... и се опитваш да се събереш в кожата си.
Цялата Вселена мълчи,сякаш усетила, че сам единствен Ти, трябва да намериш отговора, който дириш.
Всичко е тихо, а точно тогава ти имаш нужда да чуеш нечий глас и да усетиш, че не си сам.
Да изплува спомен, който да иска да те удави.
Да успееш да преглътнеш горчива глътка, но да се задавиш.
Да плачеш, но от радост.
Да ти се диша, а да не намираш кислород.
Да искаш да крещиш, а глас да липсва.
Да виждаш смисъла само в новото, чисто начало, на нов живот, в топлината на детските очи и мекотата на техните ръчички.
Да се чувстваш силен, от тяхната безпомощност.
Какво става тогава?
Когато ти трябва само да намериш себе си и да подредиш света си, за да ти накараш душата ти да левитира.
Когато понякога имаш нужда просто да малчиш и да се слушаш в тишината, в думите и, в шепотът и за нежност и самота...
Когато седиш сам със себе си, в компания на горяща свещ и мелодия... и се опитваш да се събереш в кожата си.
Цялата Вселена мълчи,сякаш усетила, че сам единствен Ти, трябва да намериш отговора, който дириш.
Всичко е тихо, а точно тогава ти имаш нужда да чуеш нечий глас и да усетиш, че не си сам.
Да изплува спомен, който да иска да те удави.
Да успееш да преглътнеш горчива глътка, но да се задавиш.
Да плачеш, но от радост.
Да ти се диша, а да не намираш кислород.
Да искаш да крещиш, а глас да липсва.
Да виждаш смисъла само в новото, чисто начало, на нов живот, в топлината на детските очи и мекотата на техните ръчички.
Да се чувстваш силен, от тяхната безпомощност.
Какво става тогава?
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 270
Архив
Блогрол